Литературен кръжок
12 декември 2007
Интересен факт е, че графоманията не ме влече като правило, но попадна ли под влиянието й, писаниците ми стават прекалено лични, непреглъщаеми от широк кръг читатели.
Днес е един ден от първи тип. Взимам си почивка поне до събота. Започнах да чета Немезида на Айзък Азимов, т.е. сега съм във фаза чета, а не - пиша. 
Когато изнамеря някоя хубава, неизвестна ми до момента, книга, направо откачам. А тази много ми хареса, при все че съм една на 16та страница. Дано, господи, дано да остана с приятно впечатление поне още 100 страници. 
Защото имам лоши спомени от Кулата на Кинг. Преди не помня вече колко години, когато затворих последната страница на Стрелецът, коментарите ми бяха: Ако някога напиша книга, ще я напиша точно така. Чувствах я адски близка. Питайте ме сега как с мъка дочитам Магьосникът. А Вълците на Кала за мен беше роман-спринт. Нищо не остана, само разбрах, че краят беше хубав. Само като си помисля, че ме очакват още две части от Кулата, за да разбера какво аджеба става на края в тази кула.
Но за момента си давам почивка с Немезида.
Препоръчвам тази книга като подарък за Коледа, ако нищо друго не сте избрали.
Лампи за смет
6 декември 2007
То се е видяло, че ще пиша предимно от вкъщи. В работата не мога да си вдигна носа от документацията. Сега стоя на топло с чаша вино в ръка /Кой не би ми завидял?! :)/ и пиша за логиката на днешния трудов ден. (Още)
Back
5 декември 2007
Завърнах се. Дойде ми акълът в главата и реших да продължа с блога, пък каквото стане. Мотах се, мислих и реших, че си струва. Систематизация на мислите ми, какво друго. Те, горките, и без това са толкова объркани, че дори аз не мога да ги подредя.
Но за сметка на това са много и все по различни теми. Вълнува ме счетоводство, музика, данъчна политика, театър, макроикономика, дизайн, мениджъмнт, актуални събития, фотография, публицистика, поезия и … (Още)
Една недооценена песен
22 януари 2007
Остава
Шоколад
Губя си времето в мисли,
имам ли нужда от тях?
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Гледам объркан пред теб,
объркан е целия свят.
Сладки пороци пред мен
по-сладки от шоколад!
Ние
22 януари 2007
Крилата и сами си ги чупим, и други ни помагат в това начинание… И както е известно виновни няма в това начинание. 
Не живеем сами. Колкото и да се опитваме, винаги има странични фактори, които да осуетят плановете ни. Мразим да сме тъжни, но явно се чувствами удобно зад кривите физионимии. Така привличаме хора, които да ни съчувстват и да се грижат за нас, вместо ние да обръщаме внимание на тях. Егоисти сме и ни харесва. Дори не се усещаме.
Песен от саундтрака на Гарвана (1994)
7 декември 2006
Jane Siberry
It Can’t Rain All the Time
We walked the narrow path,
beneath the smoking skies.
Sometimes you can barely tell the difference
between darkness and light.
Do you have faith
in what we believe?
The truest test is when we cannot,
when we cannot see.
Утре
5 декември 2006
Животът е това, което се случва, докато правим планове за бъдещето.
Днес си обещах да живея в настоящето. Имам толкова много планове… (Още)
Няма абсолютна истина.
2 декември 2006
Напоследък доста чета философски сайтове. Не знам какво точно говори това за мен. Предполагам просто, че имам малко повече време за губене отколкото трябва, но замислянето за това и онова винаги помага. Започнах също да се замислям дали има неща, за които трябва и си струва да се замислям.
Тогава попаднах на този сайт: http://truden.com/ и по-точно на форума там. В една тема един от потребителите формулира мисълта от заглавието. Забавно е човек да се замисли върху това. Как така няма абсолютна истина, като самото твърдение претендира да е истина. Нещо не се връзва, а? Но за съжаление истина в Няма абсолютна истина. има. Целият ни живот е подчинен на това противоречиво твърдение. Може би е глупаво, може би е абсурдно, но е истина.
